СЪДБА





И ти си бил дете (почти не вярваш), 
и ти си имал къдри от злато; 
застанал бос, на глас си разговарял 
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен 
си хвърлял книжни лястовици сам 
и си през счупени бутилки виждал 
червени хора, сини дървеса.


Къде отиде времето, когато 
е крепнела невръстната душа, 
играла е със палавия вятър 
и е била сестра на вси неща


Годините растат и те затварят, 
и те зазиждат в твойта самота, 
врази ти стават старите другари 
и опустява медлено света.


1927 г.